Въпреки че има няколко аргумента, дори днес (както е във всички клонове на медицината), повечето експерти са съгласни, че:

1. Депресивното разстройство е синдром (група на симптоми), който отразява едно тъжно и / или раздразнително настроение надвишаващо нормалната тъга или мъка. По-конкретно, тъгата при депресия се характеризира с по-голяма интензивност и продължителност и по-тежки симптоми и функционални увреждания, отколкото е нормално.

2. Депресивните признаци и симптоми се характеризират не само от отрицателни мисли, настроения и поведение, но също и от определени промени в телесните функции (например, плач, болки в тялото, ниско потребление или либидото, както и проблеми с храненето, теглото и съня ). Функционалните промени при клиничната депресия често се наричат невровегитативни знаци. Това означава, че промените в нервната система в мозъка предизвикват много физически симптоми, които водят до намалена активност и участие.

3. Някои хора с депресивно разстройство, по-специално с биполярна депресия (маниакална депресия), изглежда имат наследена уязвимост към това състояние.

4. Депресивните нарушения са огромен обществено-здравен проблем, поради своята разпространеност сред милиони хора.

         * Статистиката за разходите, дължащи се на депресия в Съединените щати включва огромни суми на директни разходи, които са за лечение, и непреки разходи, като например от загуба на производителност и отсъствия.

         * В големите медицински изследвания, депресията причинява значителни проблеми във функционирането на засегнатите по-често, отколкото при артрит, хипертония, хронично белодробно заболяване, както и диабет, и в двете категории проблеми толкова често, колкото е заболяването на коронарната артерия.

         * Депресията може да увеличи риска за развитие на коронарна съдова болест, СПИН, астма и някои други медицински заболявания. Освен това, тя може да увеличи заболеваемостта (заболяване / отрицателни последици за здравето) и смъртността (смърт) от тези условия.

5. Депресията обикновено е идентифицирана в първичните грижи, а не в умственото здраве при посещение в лекарския кабинет. Освен това тя често предполага различни прикрития за себе си, което често причинява трудности при идентифицирането и.

6. Въпреки ясните доказателства, научните изследвания и клиничните насоки по отношение на терапията, депресията често е трудно лечима. Надяваме се, тази ситуация да може да промени към по-добра насока.

7. За пълното възстановяване от нарушението на настроението, независимо от това дали е налице остър фактор или е произлезнала от нищото, лечението с медикаменти и / или Електроконвулсивна терапия (ЕКТ) (виж дискусията по-долу) и психотерапия е необходимо.