Диети

Диета срещу атеросклероза



Какво представлява диетата
Целта на диетата срещу атеросклероза е да намали нивото на вредния холестерол (с липопротеини с ниска плътност) и да увеличи нивото на полезния холестерол (с липопротеини с висока плътност) в организма.
В малки количества вредният холестерол и в по-големи количества на полезният холестерол могат да помогнат за минимизиране на риска от поява на съсиреци в кръвта, да подобрят еластичността на артериалните съдове, и да допринесат за постигане на идеално телесно тегло. Неизменно всичко това ще доведе и до редуциране на риска от сърдечносъдови заболявания и удар.
Препоръчителното ниво на холестерол с липопротеини с ниска плътност е по-малко от 3.5 милимола за литър.
Препоръчителното ниво на холестерол с липопротеини с висока плътност е повече от 1 милимол за литър.
Нормално по време на всяко хранене вие приемате 3 основни вида мазнини:
- Наситени мазнини. Те повишават нивото на холестерол в кръвта.
- Мононенаситени мазнини. Те понижават нивото на вредния холестерол в кръвта без да засягат нивото на полезния холестерол, в случай че се приемат като заместител на наситените мазнини.
- Полиненаситени мазнини. Когато полиненаситените мазнини се приемат в големи количества, те могат да намалят както нивото на вредния, така и нивото на полезния холестерол в тялото.
Всички тези мазнини са висококалорични, затова ако искате да намалите теглото си, трябва да сведете консумацията им до минимум.
Диетата срещу атеросклероза има за цел да въведе в менюто ви консумацията на моно- и полиненаситени мазнини, като в същото време контролира количеството на приеманите ежедневно калории.

Какво трябва да консумирате по време на диетата
Богати на фибри храни. Нивото на холестерол в кръвта може да бъде намалено с ежедневна консумация на пектин, сух боб и бобови растения, овесени трици или ечемични трици.
Рибена мазнина. Чудесен източник на такава са рибата тон, сьомгата, сардините, скумрията и кефала. Консумацията на рибено масло намалява риска от образуване на съсиреци в кръвта, отпуска артериалните стени и редуцира нивото на вредния холестерол.
Витамин Е. Източник на витамин Е са пшеничните кълнове, слънчогледовото и сусамовото семе, бадемите и царевицата.
Витамин С. Най-богати на витамин С са пресните плодове и зеленчуците.
Фитостероли. Те се срещат в маргарина и в други подобни продукти и могат да намалят нивото на вредния холестерол в кръвта.
Бета-каротин. Жълтите и оранжевите на цвят плодове и зеленчуци са богати на бета-каротин и затова са изключително полезни и задължителни за консумация. В следствие на приеманите фитостероли нивото на бета-каротин в организма може да намалее, затова е добре да консумирате повече жълти и оранжеви плодове и зеленчуци.

Какво не трябва да консумирате
Наситени мазнини. Наситени мазнини има в месото, маслото, сметаната, сиренето, маргарина, кокосовото масло, палмовото масло и др. Те трябва да бъдат заменени с мононенаситени мазнини, които намаляват нивото на вредния холестерол и повишават нормата на полезния холестерол.
Рафинирани въглехидрати. Изследванията показват, че ограничения прием на рафинирани въглехидрати повишава нивото на полезния холестерол. Такива има в захарта и рафинираното брашно, които са основен компонент на голяма част от готовите продукти като хляб, бисквити и др.
Диетичен холестерол. Среща се единствено в храните от животински произход, затова избягвайте прекомерната консумация на мозък, черен дроб, бъбреци, пастет, рибен хайвер и яйчни жълтъци.

Какво можете да консумирате в умерено количество
Мононенаситени мазнини. Те увеличават нивото на полезния холестерол. Източник на мононенаситени мазнини са зехтина, бадемите, орехите, фъстъците, кашуто, авокадото и рибата. Изброените продукти трябва да се консумират в умерено количество тъй като са висококалорични.
Сложни въглехидрати. Те понижават нивото на вредния холестерол, но могат да понижат и нивото на полезния холестерол. Именно затова трябва да се приемат в умерени количества. Богати на сложни въглехидрати са картофите, ориза, кореноплодните зеленчуци и пшеницата.

Примерно еднодневно разпределение на хранителния режим
Закуска: 1 купа овесена каша с пшенични кълнове и нискомаслено прясно мляко или омлет от 4 яйца с лук, домат и магданоз, пресен плод по избор или чаша плодов сок.
Предобедна закуска: 2 пълнозърнести бисквити с обогатен със стерол маргарин или извара и домат или шепа безсолни ядки по избор.
Обяд: 2 филии пълнозърнест хляб с обогатен със стерол маргарин, риба тон, сьомга или сардини в мононенаситена мазнина или зеленчукова супа или зеленчукова салата с пиле или печено месо и лимонов сок, пресен плод по избор.
Следобедна закуска: сурови зеленчуци (морков, целина, краставица) с нискомаслено кисело мляко, чаша плодов сок или вода.
Вечеря: порция печено крехко говеждо, агнешко, свинско или пилешко месо или порция печена на скара риба без добавена мазнина, 1 средно голям картоф, жълт или оранжев зеленчук (морков, чушка, тиква, царевица).

Помнете
Важно е да минимизирате консумацията на всякакъв вид мазнини. Препоръчително е да избягвате наситените мазнини.
В малки количества приемайте мононенаситени и полиненаситени мазнини (зехтин, слънчогледово олио или масло от авокадо).
Яжте богати на фибри плодове, зеленчуци и зърнени храни.
Консумирайте риба и рибни продукти по-често.
Спортувайте редовно.


Последна редакция: 19/08/2017