Миастеничен синдром на Ламбърт-Ийтън

Миастеничен синдром на Ламбърт-Ийтън

От Екип на Medical.BG
Редакция: д-р Пънчев, A.

Миастеничен синдром на Ламбърт-Ийтън: Автоимунно заболяване, което се характеризира със слабост и умора в проксималните мускули (тези, които са разположени в близост до торса), по-специално мускулите от тазовия пояс (таза и ханша) и бедрата, с по-слабо проявление в областта на очните и респираторните мускули. Миастеничният синдром на Ламбърт-Ийтън се асоциира с 40% от случаите на рак, най-често при рак на белите дробове и рядко при други видове тумори. Нервномускулния дефект при този синдром се дължи на недостатъчно освобождаване на ацетилохолин от нервните клетки. Пациентите със синдрома на Ламбърт-Ийтън се третират с пиридостигмин бромид (Местинон), който стимулира обмяната на ацетилохолин между нервномускулните окончания. Лекарството е известно още като диаминопиридин. Прилагат се и имуносупресанти (стероиден преднизон, азатиоприн, циклоспорин). Обмяната на протоплазма и интравенозното вливане на имуноглобулин (IVIg) могат да доведат до общо подобрение в състоянието на някои пациенти със синдрома на Ламбърт-Ийтън. Пациентите на възраст над 50 години употребяващи тютюн в продължителен период от време са склонни да развият тумор. Ако туморът бъде излекуван, синдромът също може да изчезне. Миастеничният синдром на Ламбърт-Ийтън е наречен така, защото мускулната слабост, с която той се проявява напомня за тази при тежката миастения. За разлика от тежката миастения, при синдрома на Ламбърт-Ийтън в следствие на мускулните контракции се повишава силата на мускулите. Болестта е наречена на името на Ламбърт и Ийтън, които заедно с колегата си Руук я описват през 1966 година. В действителност болестта се споменава за първи път от Андерсън и негови колеги през 1953 година, когато те я изолират при пациент с овесеноклетъчен рак на белите дробове.