Болест на Хансен

Болест на Хансен

От Екип на Medical.BG
Редакция: д-р Пънчев, A.

Болест на Хансен: Проказа, хронична грануломна инфекция, причинена от бактерия, която засяга различни части на тялото, особено кожата и нервите. Грануломната инфекция е свързана с формирането на грануломи - малки, твърди и упорити възпалени възли. Бактерията причиняваща проказа не нарича микобактерия лепра, накратко м. лепра. М. лепрата е паразит, който живее в клетките. Там той може да издържи на ензимни атаки както и на други външни въздействия, тъй като притежава особено устойчива восъчна обвивка и способност да се свързва с по-нисши имунни клетки. В продължение на хиляди години, проказата е една от най-страшните заразни болести, тъй като уврежданията по кожата и нервите често водели до ужасно обезобразяване и недъгавост. В древни източници, като Библията например, проказата се споменава във връзка с множество кожни заболявания, особено такива със заразен и хроничен характер, включително псориазис. Класическата клинична форма на проказата се нарича анестетична проказа, тъй като най-често засяга нервите. Заболяването започва с хиперестезия (свръх сетивност), последвана от анестезия (липса на усещане) както и парализа, поява на язви и много други проблеми, и завършва с болезнена гангрена, обезобразяване и недъгавост. В Индия са регистрирани около 4/5 (почти 80%) от всички случаи на проказа в света.

През периода 1998-99 година Световната здравна организация (СЗО) е получила данни за 800000 нови случаи на пациенти с проказа в световен мащаб. Половината от тези случаи са открити в индийските провинции Бихар, Западен Бенгал, Утар Прадеш, Мадхия Прадеш и Ориса. Днес проказата е лечима, особено ако третирането й започне рано. Лечението се състои в прием на коктейл от медикаменти, сред които диафенилсулфон (дапсон), рифампицин (рифадин) и клофазимин (лампрен). Увредените крайници и лицеви деформации могат да се реконструират с помощта на хирургична намеса. В рамките на едно хилядолетие бактерията причиняваща проказа е претърпяла загуба на множество гени, а с това и способността си да се адаптира към промени. Генната верига на м. лепра може да се сравни с тази на най-близкия й сродник м. туберкулоза, бактерията която причинява туберкулоза. М. туберкулоза е съумяла да запази много от своите гени. М. лепра има апатичен начин на растеж. Дели се много по-бавно от която и да е друга позната бактерия, веднъж на две седмици - само за сравнение е. колите се делят веднъж на всеки 40 минути. М. лепрата е капризна и в лабораторна среда, тъй като условията необходими за нейното отглеждане и растеж са все още слабо известни.

При заразяване на човешкия организъм с м. лепра белите кръвни клетки поглъщат бактерията без да я унищожават. Вместо това те я пренасят в новия й дом в клетките наречени макрофаги, които са част от имунната система. По този начин бактерията завладява определен вид нервни клетки и рано или късно причинява кожни лезии и загуба на сетивност, които са характерни за проказата. Обитавайки макрофагите м. лепра се предпазва от имунната система, но от друга страна това й пречи да обменя ДНК с други м. лепра бактерии. В резултат от това бактерията е изгубила повече гени от който и да е друг организъм, запазвайки единствено тези, които са й необходими за да оцелее. Много от изгубените гени са участвали в метаболизма на бактериалната клетка. Това обяснява защо м. лепра се развива толкова бавно. Бактерията е почти в състояние на постоянен глад.

Вместо проказа днес повечето учени предпочитат да назовават заболяването с термина болест на Хансен, на името на норвежкия лекар Герхард Армауер Хенрик Хансен, който открива бактерията микобактерия лепра през 1873 година (първият микроб, причинител на заболяване при човека). Откритието на Хансен предшества с 3 години теорията на Робърт Кох за бактериалния характер на антракса. Изследванията на Хансен помагат за установяване на основните принципи на микробиологията, имунологията и общественото здравеопазване. Терминът проказа (leprosy) произхожда от френската дума "lepre", която пък произлиза от гръцката дума "lepros", означаваща люспест. Само хората и ивичестият броненосец са податливи на заразяване с проказа.