Ухо

Ухо

От Екип на Medical.BG
Редакция: д-р Пънчев, A.

Ухо: Орган на слуха.

Според учебниците по анатомия, ухото се състои от три части. Това са:

- външно ухо (видимата част, разположена от двете страни на главата, непосредствено зад слепоочията),
- средно ухо
- вътрешно ухо.

Според функциите, които изпълнява, ухото се състои от четири части, горепосочените три и мозъка. Следователно слуха е функция на външното, средното и вътрешното ухо в съчетание със слуховата кора на главния мозък. Външното ухо концентрира вибрациите, пренасяни по въздуха, върху тъпанчето и го кара да трепти. С помощта на серия от малки костици тези вибрации се предават от средното ухо към вътрешното ухо. Там те стимулират клетъчните влакна на слуховия нерв, който изпраща импулси към мозъка. Като структура външното ухо изглежда сложно, но в действителност то е най-просто устроената част на ухото. Състои се от ушна раковина или ушна мида (видимата издадена част от ухото), външен слухов отвор (външният отвор на ушния канал), и външен слухов канал, който води до тъпанчето. Обобщено, външното ухо е изградено от ушна раковина, отвор и слухов канал. Функцията на външното ухо е единствено да концентрира въздушните вибрации върху тъпанчето и да го кара да трепти. Средното ухо се състои от тъпанче (тимпан "tympanum" или тимпаналнa "tympanic" мембрана), отвъд което има кухина. Тази кухина е свързана посредством канал (Евстахиева тръба) с фаринкса (носоглътката "nasopharynx"). Евстахиевата тръба позволява на налягането в кухината на средното ухо да се приспособи към външното налягане на въздуха (при приземяване на самолет и смяна на налягането ушите ви "пукат" тогава, когато се отваря Евстахиевата тръба). Кухината в средното ухо се състои от верига от три малки костици (кокалчета), които свързват тъпанчето с вътрешното ухо. Тези костици са наименовани (не Нина, Пинта и Санта Мария, а) чукче "malleus", наковалня "incus" и стреме "stapes". Обобщено, средното ухо комуникира с фаринкса, изравнява външното налягане и предава вибрации от тъпанчето към вътрешното ухо. Вътрешното ухо е сложно устроен орган. Основната съставна част на вътрешното ухо, предназначена за чуване е ципестия лабиринт, където свършват клетъчните влакна на слуховия нерв (нервът, който свързва ухото с мозъка). Ципестият лабиринт е система от предаващи си информация торбички и каналчета (тръби), изпълнени с течност (ендолимфа). Ципестият лабиринт е разположен в кухина, наречена костен лабиринт. В определени точки ципестият лабиринт е свързан към костния лабиринт, а в други части ципестият лабиринт плува в течност (перилимфа) в костния лабиринт. Костният лабиринт се състои от три части: цетрална кухина (преддверие), канали с форма на полукръг (които се отварят към преддверието) и ушен охлюв (спираловидна тръба с формата на черупка от охлюв). Ципестият лабиринт също така има и преддверие, което е съставено от две торбички (наречени утрикулус "utriculus" и сакулус "sacculus"), свързани помежду си посредством тясна тръба. Утрикулусът, по-голямата от двете торбички, е основният орган на вестибуларния апарат (вестибуларният апарат ни дава информация за позицията и движението на главата). По-малката от двете торбички, сакулусът (буквално означава малка торбичка) е свързан с ципеста тръба, разположена в ушния охлюв, който от своя страна съдържа кортикалния орган "Corti" (свързан с мозъчната кора). Именно в органа "Corti" се намират влакнестите клетки, специални сетивни рецептори на слуха.